Дневникът на една харкивчанка
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника й на български.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
13 март
Хора, украинци, народе! Обръщам се към всички, които ме четат.
Само допреди няколко дни ние трескаво пишехме писма до нашите родственици и близки в Русия – без резултат. Те не ни чуват. Но ние можем да се чуем един различен, нали?!
Сигурна съм, че можем.
Вършим някои неща в суматоха, в стрес, под въздействието на страстите. Макар че има и неадекватни хора, без значение от събитията. Страхливци, мерзавци, морални уроди. Обаче такива са малко. Моят текст е за всички, които не се считат за част от сходно малцинство.
Първо – „ Помощници “.
Такива: „ …ето, незабавно, хвани този лист (около 100 типа разнообразни лекарства); аз, в случай че нещо… ще ти трансферира парите, само че ти, в случай че нещо… обаждай се на Лена/Катя/Миша, те знаят, какво би трябвало и как… “
Внимание, другари, „ в случай че нещо… “ в Украйна към този момент се случи!
Вие или помагайте независимо, или не пречете на другите – трети вид към този момент няма. Защото когато вземеш този лист (един от десетките, сред другото), става известно, че Лена/Катя/Миша или не съществуват, или този лист към този момент два пъти е изпълнен, всичко е купено, или още нещо толкоз комплицирано.
Моля ви, не го правете, не бъдете помощници в кавички, най-добре – изобщо не участвайте в тези процеси – вие действително пречите.
Второ – „ Заминаващи “.
Хора, аз нямам никакво право да съдя изплашената майка от релативно мирния град Днепър или различен сходен, която желае да изведе децата си от нашата страна. Глупаво е да си мерим страховете или паниките.
Но желая да кажа, че би било почтено, заслужено и, не знам по какъв начин да го кажа – може би, човечно – в случай че вие напуснете Украйна „ със собствени сили “ и отседнете при родственици или другари. Да не заемате места в евакуационните влакове и палатките за бежанци. В Днепър работят магазини, аптеки, бензиностанции, та даже и кафенета. Не сте принудени да бягате от бомбардировки „ както сте “, грабвайки единствено детето си. Вие можете умерено да си съберете багажа, да обмислите логистика и да намерите жилище.
Моля ви, не отнемайте шанса на тези, които действително останаха без дом, без облекла, ястие и пари.
Трето – „ Заминалите “.
Имам доста познати от Харкив, които с децата си отпътуваха от Украйна за Полша, Словакия, Чехия. Това, което те описват за някои наши съотечественици, ме кара да изпитвам „ испанския “ позор. Между прочее – и по отношение на нашите бежанци в Испания.
" Откъде-накъде ми оферирате това яке втора ръка? Оставете си го, нямам потребност от милостиня…
Няма да пребивавам на гарата, я… Дайте ми обособен апартамент, аз съм бежанка!
Говорете с мен на съветски, нали знаете съветски? "
А има още и пиене, гуляи, надменност.
Вчера писах огромна публикация за полския вестник Wyborcza, където в описа за лицата на войната бях принудена да се оправдавам за такива украинци. Защото това е същински позор. Моля ви, спрете, никой нищо не ни е задължен, казвайте на европейците „ благодаря “ толкоз пъти, колкото можете.
Четвърто и към този момент, уповавам се, последно – " Останалите "
Злобните настроения на хората, останали в своите градове под бомбардировките - тези настроения започнаха постепенно да проникват в обществените мрежи още преди няколко дни. Днес можем да забележим към този момент напоени с откровена злоба постове от вида: „ щом избягахте, стойте си там, в тишина и успокоение и не се еба***те с нас, никак не питайте, по какъв начин сме тук, ще ви надживеем всичките… “
Хора, недейте!
Като психолог ще ви кажа: да се ядосвате през днешния ден е добре. Така не натрупвате стрес, който след това минава в хронични болести. Ядосвайте се! Но против врага – става ли?
Украйна през днешния ден е единна като в никакъв случай преди, без значение от това, кой къде се намира. Всеки има своето право на емоции – на болежка, прекарвания, нервност, на желанието да се върне вкъщи. Не бива да лишаваме от това право никой от нашите. Никой в никакъв случай не може да знае, в чия душа е по-болно, по-черно и по-страшно.
Моля ви, дано да насочим персоналната си завист единствено в една посока – към Руската Федерация и незаконния режим на безумеца Путин.
Ние ще ги победим. Слава на Украйна, популярност на нашите войни, популярност на всеки един заслужен човек на тази земя, който през днешния ден се опълчва на империята на злото.
Простете ми този възторг, само че това е самата истина.
Още по темата
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
13 март
Хора, украинци, народе! Обръщам се към всички, които ме четат.
Само допреди няколко дни ние трескаво пишехме писма до нашите родственици и близки в Русия – без резултат. Те не ни чуват. Но ние можем да се чуем един различен, нали?!
Сигурна съм, че можем.
Вършим някои неща в суматоха, в стрес, под въздействието на страстите. Макар че има и неадекватни хора, без значение от събитията. Страхливци, мерзавци, морални уроди. Обаче такива са малко. Моят текст е за всички, които не се считат за част от сходно малцинство.
Първо – „ Помощници “.
Такива: „ …ето, незабавно, хвани този лист (около 100 типа разнообразни лекарства); аз, в случай че нещо… ще ти трансферира парите, само че ти, в случай че нещо… обаждай се на Лена/Катя/Миша, те знаят, какво би трябвало и как… “
Внимание, другари, „ в случай че нещо… “ в Украйна към този момент се случи!
Вие или помагайте независимо, или не пречете на другите – трети вид към този момент няма. Защото когато вземеш този лист (един от десетките, сред другото), става известно, че Лена/Катя/Миша или не съществуват, или този лист към този момент два пъти е изпълнен, всичко е купено, или още нещо толкоз комплицирано.
Моля ви, не го правете, не бъдете помощници в кавички, най-добре – изобщо не участвайте в тези процеси – вие действително пречите.
Второ – „ Заминаващи “.
Хора, аз нямам никакво право да съдя изплашената майка от релативно мирния град Днепър или различен сходен, която желае да изведе децата си от нашата страна. Глупаво е да си мерим страховете или паниките.
Но желая да кажа, че би било почтено, заслужено и, не знам по какъв начин да го кажа – може би, човечно – в случай че вие напуснете Украйна „ със собствени сили “ и отседнете при родственици или другари. Да не заемате места в евакуационните влакове и палатките за бежанци. В Днепър работят магазини, аптеки, бензиностанции, та даже и кафенета. Не сте принудени да бягате от бомбардировки „ както сте “, грабвайки единствено детето си. Вие можете умерено да си съберете багажа, да обмислите логистика и да намерите жилище.
Моля ви, не отнемайте шанса на тези, които действително останаха без дом, без облекла, ястие и пари.
Трето – „ Заминалите “.
Имам доста познати от Харкив, които с децата си отпътуваха от Украйна за Полша, Словакия, Чехия. Това, което те описват за някои наши съотечественици, ме кара да изпитвам „ испанския “ позор. Между прочее – и по отношение на нашите бежанци в Испания.
" Откъде-накъде ми оферирате това яке втора ръка? Оставете си го, нямам потребност от милостиня…
Няма да пребивавам на гарата, я… Дайте ми обособен апартамент, аз съм бежанка!
Говорете с мен на съветски, нали знаете съветски? "
А има още и пиене, гуляи, надменност.
Вчера писах огромна публикация за полския вестник Wyborcza, където в описа за лицата на войната бях принудена да се оправдавам за такива украинци. Защото това е същински позор. Моля ви, спрете, никой нищо не ни е задължен, казвайте на европейците „ благодаря “ толкоз пъти, колкото можете.
Четвърто и към този момент, уповавам се, последно – " Останалите "
Злобните настроения на хората, останали в своите градове под бомбардировките - тези настроения започнаха постепенно да проникват в обществените мрежи още преди няколко дни. Днес можем да забележим към този момент напоени с откровена злоба постове от вида: „ щом избягахте, стойте си там, в тишина и успокоение и не се еба***те с нас, никак не питайте, по какъв начин сме тук, ще ви надживеем всичките… “
Хора, недейте!
Като психолог ще ви кажа: да се ядосвате през днешния ден е добре. Така не натрупвате стрес, който след това минава в хронични болести. Ядосвайте се! Но против врага – става ли?
Украйна през днешния ден е единна като в никакъв случай преди, без значение от това, кой къде се намира. Всеки има своето право на емоции – на болежка, прекарвания, нервност, на желанието да се върне вкъщи. Не бива да лишаваме от това право никой от нашите. Никой в никакъв случай не може да знае, в чия душа е по-болно, по-черно и по-страшно.
Моля ви, дано да насочим персоналната си завист единствено в една посока – към Руската Федерация и незаконния режим на безумеца Путин.
Ние ще ги победим. Слава на Украйна, популярност на нашите войни, популярност на всеки един заслужен човек на тази земя, който през днешния ден се опълчва на империята на злото.
Простете ми този възторг, само че това е самата истина.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ